ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА
МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ
Животът на всеки човек представя възел, в който се прекръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. Следователно миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето.
“И рече БОГ”, стр. 187; 60
Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието.
“Живият хляб”, стр. 9; 109
От сегашното положение по-важно няма. Следующето ти положение като дойде, тогава то ще бъде най-важно. Трябва да знаете, че следующето ви положение зависи от сегашното. Същият закон ще имате и тогава.
“Тъчете мислите си”, стр. 17; 27
Това, което в дадения момент имам, това моето разположение, то е реалното. Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент, какво съм, то е реалното, то е, на което разчитам. Законът е верен. Ако аз съм добър сега и в следния момент ще бъда добър. Ако сега аз не съм добър и следния момент няма да бъда добър.
“Старото и новото”, стр. 93; 169
Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.
“Разумното Слово”, стр. 80; 145
Преди всичко миналото на човека е свързано с неговото настояще така, както изгревът на Слънцето е свързан с неговия залез. И тогава съществува следният закон: Всеки човек трябва да се прояви. Без прояви животът няма смисъл. Животът е реален само тогава, когато се проявява, в каква и да е форма.
“Прави и криви линии”, стр. 35; 42
Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обуславя, именно, от този закон – да създадат условия за бъдещия живот.
“Вероятности и възможности”, стр. 160; 64
